Българската народна музика
В народните песни съвместно съществуват поезията, музиката и танцът, обединени в един художествен комплекс върху основата на общия ритъм. Във фолклора няма “стихотворения” без напеви, няма поезия без музика. За народа всички стихотворения са песни, но много често те са също и танци . В тези песни музиката на речта и на напева са тясно свързани. Музиката на напева се развива от музиката на речта като първична е именно текстовата тъкан. Затова и тоновото изкуство може да се разглежда като трета сигнална система, която възниква върху основите на втората сигнална система – езика. Музиката е “език на душата”, имащ своя граматика, синтаксис, морфология, етимология, стилистика и семантика. Този „третосигнален език” е тясно свързан с втората сигнална система и е зависим от нея.
Може да се приеме, че всяка песен има свой индивидуален автор (най-често някой народен певец), но този автор е и остава завинаги анонимен за широката публика. Народът участва в творческия процес посредством народните певци (най_видните му представители). Музикалните впечатления и образи проникват в съзнанието на народния певец от външния свят, от окръжаващата го звукова среда. Това са обикновено готови елементи или фрагменти от стари мелодии или словесни текстове: ритмични мотиви, метрични стъпки, ладови схеми, мелодически ходове, бродещи орнаменти, говорни ритми и интонации, кратки напеви в опростен и схематичен вид и др. Изследванията на етномузикологията са установили, че тези идеи и образи се запазват за дълго време в музикалната памет на народа и се предават от поколение на поколение. Мелодическият елемент от външната звукова среда, от една страна, стимулира творческата дейност на музикалното съзнание на певеца, а от друга страна, той вмъква в творческото му въображение една готова схема–образец, която певецът свободно възпроизвежда в новата си песен. Останалите елементи на мелодията (форма, тоново съдържание, орнаменти, ладотоналност и др.) ще се развият по-късно и най-вероятно ще бъдат във връзка с говорната интонация, с ритъма на речта. Когато песента стане обществено достояние, нейният автор съвсем се обезличава. Процесът на съзряване и усъвършенстване на песента се извършва вече от колектива, от целия народ. Затова народните песни се намират в процес на непрекъснато създаване и обновяване.
Българската народна песен притежава голяма естетическа стойност и художествени качества. У нас тя е лесно разбираема, достъпна и близка до сърцето на народа. Но тя е и предмет на възхищение и в чужбина, където нейните тематика, интонации, образност, стил, ритъм и форма не са внедрени в музикалното съзнание на тамошните слушатели, а са по-скоро чужди на техните музикални навици. Произведенията на нашето народно музикално и танцово творчество представляват голям интерес сред професионалните среди в Европа, Азия и Америка – между композитори, теоретици, музиковеди, критици и естетици.
Източник: „Народната песен в българския музикален фолклор“ Пелагия Векилова, Светла Минкова