Български народни обичаи
Българският календар има голямо многообразие от празници, обичаи и обреди. В тях виждаме богатството на нашата народна култура, съчетаваща древни традиции и вярвания. В миналото българите са познавали много добре всички празници, знаели са с голяма точност кога и в кой ден се пада известен празник, колко дни, седмици или месеци има от един празник до друг.
Различните обичаи олицетворяват една интересна взаимовръзка между социални отношения в миналото, митологични образи и географски особености.
Повечето празници са свързани с работната дейност на българите. Правят се различни обреди за плодородие и добра реколта, за здраве на домашните животни и за благополучие в семейството.
Много от празниците са свързани с православното християнство. Интересна е връзката между езическите вярвания на народа и християнството, чрез която се установява т.нар. битово християнство.
Повечето празници са съсредоточени в периодите на зимното и лятното слънцестоене и пролетно равноденствие. Все пак има празници и през есенното равноденствие.
• Зимните празници и обичаи са предимно свързани с гадания и предсказания за настъпващата стопанска година и за здравето и благополучието на цялото семейството. Други обреди по това време са тези, с които се цели да се повлияе върху бъдещето.
• С настъпването на пролетта се правят обичаи, с които да се осигурят благоприятни условия за посевите и добра реколта. През същия период се извършват обреди, свързани с очакванията на младите за щастлив семеен живот.
• След като вече са засети посевите, лятно време, се правят обичаи за предпазване на реколтата от природни бедствия като градушка, суша, огън и др.
• И накрая – извършваните през есента обичаи изказват благодарност към предците и природните сили за оказаната помощ и добрата реколтна година. Източник: https://taratanci.com/